ХЕПАТИТ А: Какво трябва да знаете за него?
HAV се предава чрез фекално-орален път. Източник на заразата е само болният човек. Вирусът на хепатит А навлиза в организма през устата, размножава се в тялото и преминава в изпражненията, с които се отделя в околната среда. По време на активното си размножаване за определен период от време вирусът се намира в големи количества и в кръвта на болния. Именно затова е налице и предаването на вируса от човек на човек. Инфектирането става при попадане в устата на частици (най-често храна или вода), замърсени със заразени изпражнения. Най-често това може да се случи при неспазване на добра лична хигиена или лоши хигиенни условия (мръсни ръце, контакт между отпадни и питейни води, замърсяване на питейни води с изпражнения и т.н.). Заразяването може да стане и чрез контакт с болния (храна, вода и предмети, докоснати и заразени от болния). При замърсяване на дадени водоизточници или заведения за обществено хранене инфекцията бързо се разпространява измежду всички хора, попаднали в контакт със заразената вода или храна. В тези случаи се създават предпоставки за развитие на хепатит А епидемия.
След преболедуване от хепатит А се развива траен имунитет срещу заболяването, поради което повторно заболяване от хепатит А е невъзможно. Вирусът на хепатит А не преминава през плацентата и затова не съществува риск за плода.
Най-честият симптом е т.нар. жълтеница (пожълтяване на кожата, склерите или "бялото" на очите). В зависимост от тежестта на инфекцията и защитните сили на организма заболяването може да прочете с леки или по-тежки оплаквания, които отшумяват в рамките на няколко седмици.
Началото на заболяването обикновено настъпва 2 до 6 седмици след контакта с вируса (това е инкубационният период). Най-често началото е грипоподобно или имитира стомашно-чревно разстройство със следните най-чести оплаквания:
- умерено повишена температура
- жълтеница
- потъмняване на урината
- отпадналост и лесна уморяемост
- болки по мускулите и ставите
- загуба на апетит, гадене и евентуално повръщане, диария, болезненост в горната част на корема
- кожен обрив - обикновено е краткотраен и е съставен от дребни пъпчици
- тежест, дискомфорт или болка в дясното подребрие
Диагнозата се поставя въз основа на клиничния преглед и редица изследвания (чернодробни ензими АСАТ и АЛАТ, билирубин и други). Основният маркер на инфекцията е наличието на антитела (anti-HAV-IgM), които се появяват през първите дни от заболяването и намаляват до пълното им изчезване не по-късно от 6 месеца от началото. Антителата anti-HAV-IgG се откриват по-късно , като се задържат за много дълъг период от време. Появата им е индикатор за наличие на хуморален имунитет, придобит както след инфекция с HAV, така и след ваксинация.
Не съществува специфично лечение при хепатит А. Лечението е само симптоматично (облекчаващо оплакванията). В България всички болни от остър вирусен хепатит А се приемат в инфекциозна болница или инфекциозно отделение с противоепидемична цел за минимум 12 дни.
Порепоръчва се:
- спазване на постелен режим с избягване на тежки физически натоварвания
- приемане на добре балансирана храна и прекратяване на консумацията на алкохол
- прием на достатъчно количество течности
- прилагане на витамини и медикаменти от групата на хепатопротекторите