Лечение на НСV: 4-седмично встъпително лечение с Nitazoxanide преди Peginterferon плюс Nitazoxanide

 

ЦЕЛИ: Основната цел на това проучване е по-нататъшната оценка на ефикасността на  peginterferon плюс nitazoxanide без ribavirin чрез използване на 4-седмично встъпление.

 

ХРОНОЛОГИЯ: Първоначалното лечение на хроничен хепатит С с nitazoxanide, използван 12 седмици като монотерапия с  nitazoxanide преди комбинирана терапия с peginterferon със или без ribavirin.

 

ПРОУЧВАНЕ: Това отворено пилотно проучване включва 44 терапевтично-наивни пациенти с хроничен хепатит С (40 с генотип 4; 3 с генотип 1; и 1 с генотип 2).

Пациентите са приемали орално по 500 mg nitazoxanide два пъти дневно в продължение на 4 седмици, последвано от nitazoxanide плюс peginterferon alfa-2a 180 mug седмично в продължение на 36 седмици, след което са проследявани 24 седмици. Резултатите от това проучване са били сравнени с резултатите от едно частично съвпадащо по хронология изследване, което използва 12 седмици встъпително лечение с nitazoxanide.

 

РЕЗУЛТАТИ: Траен вирусологичен отговор (SVR) е постигнат при 80% от пациентите, сходно с процента на SVR в хронологичното изследване, т.е. 79% и 61% при пациентите, лекувани съответно с или без рибавирин. Бърз вирусологичен отговор (EVR) има при 59% от пациентите, което също е сходно с процента на бърз вирусологичен отговор в хронологичното изследване (64% и 54% при пациентите, лекувани съответно с или без ribavirin). И четирите пациенти с генотипи 1 и 2 са имали SVR.

 

ИЗВОДИ: Встъпителната фаза с nitazoxanide, предхождаща комбинираната терапия с пегинтерферон вероятно може да бъде намалена от 12 на 4 седмици без това да  нарушава процентът на вирусологичен отговор. Като допълнение, лечението на хроничен хепатит С с пегинтерферон плюс нитазоксанид без рибавирин е обещаващо и изисква по-нататъшно проучване.

 

 http://www.rocheexchange.com/hepatology/news?path=/RocheHCPSCSRepository/Hepatology/News/News/0_News-Hepatology_20100107135400_Roche_Hepatitis_C_XML.xml

 

Nitazoxanide първоначално е бил открит през 1980-те от Jean François Rossignol в института “Пастьор”. Първоначалните изследвания показват, че действа срещу глисти. Ин витро изследванията показват много по-широко действие.  

 

Dr. Rossignol основава Romark Laboratories с цел представянето на nitazoxanide на пазара като противопаразитно лекарство. Първите проучвания в САЩ са извършени в сътрудничество с Unimed Pharmaceuticals, Inc. (Marietta, GA) и са фокусирани върху създаването на лекарство за лечение на криптоспоридиоза (cryptosporidiosis) при СПИН. Контролираните изпитания започват малко след появата на ефективни анти-ретровирусни терапии. Опитите били изоставени поради слабо записване за участие и FDA отхвърля заявлението като се позовава на неконтролирани изпитания.

 

Вместо да се откаже, Romark започва една впечатляваща поредица от контролирани изпитания. Нито едно друго вещество не се оказва ефикасно за лечение на криптоспоридиозата. Едно плацебо-контролирано изследване на nitazoxanide при криптоспоридиоза, обаче, показва значително клинично подобрение при възрастни и деца с лека форма на заболяване. При недохранени деца в Замбия с хронична криптоспоридиоза, един тридневен курс на лечение не само е довел до клинично и паразитологично подобрение, но също и до подобряване на преживяемостта.  

 

В Замбия и при едно проучване, проведено в Мексико,  nitazoxanide не е бил успешен за лечение на криптоспоридиоза при напреднала инфекция с човешки имунодефицитен вирус в дозите, в които е бил използван. Той, обаче, е бил ефективен при пациенти с по-висок брой на CD4.  Също така, по-високите дози като че ли имат известен ефект при неконтролирани и непубликувани изследвания. При лечението на жиардиаза (giardiasis), nitazoxanide превъзхожда плацебото и е сравним с метронидазол (metronidazole). Nitazoxanide е бил успешен при лечението на резистентна към метронидазола жиардиаза. Изследвания сочат ефикасност и при лечението на циклоспориоза, изоспориоза и амебиаза (cyclosporiasis, isosporiasis, amebiasis).

 

 

Nitazoxanide е първа линия избор при лечение на заболявания, причинени от криптоспоридиум парвум (Cryptosporidium parvum) или зараза с гиардия ламблия (Giardia lamblia)  при имунокомпетентни възрастни и деца и е една опция, която трябва да се има предвид при лечение на заболявания, причинени от протозои и/или хелминти. [3]

Използва се за лечение на инфекциозна диария, причинена от Cryptosporidium parvum[4] и Giardia lamblia[5] при пациенти на възраст една или повече години.
 

Nitazoxanide в момента е във Фаза II клинични изпитания за лечение на хепатит C, в комбинация с peginterferon alfa-2a и ribavirin.[6][7]

 

Едно рандомизирано, двойно-сляпо плацебо-контролирано проучване с група от 38 малки деца, публикувано през 2006 г. (Lancet, т. 368, стр. 124-129)[8] прави заключение, че 3-дневен курс с nitazoxanide значително намалява продължителността на ротавирусни заболявания при хоспитализирани педиатрични пациенти. Дозата е била "7.5 mg/kg два пъти дневно", а времето за отзвучаване (резолюция) е било "31 часа за тези, приемали nitazoxanide в сравнение със 75 часа за тези от плацебо групата." Трябва да се отбележи, че ротавирусите са най-често срещаните инфекциозни агенти, свързани с диарията в детската възрастова група по света.[9]

 

Teran и други са провели проучване в педиатричния център Albina Patinö, референтна (специализирана) болница в град Cochabamba, Боливия, от август 2007 до февруари 2008. Изследването прави сравнение между nitazoxanide и пробиотиците при лечението на остра ротавирусна диария. Те установили малки разлики в полза на nitazoxanide в сравнение с пробиотиците и заключават, че nitazoxanide е важна терапевтична опция за ротавирусна диария.[10]

 

Romark Laboratories съобщиха окуражаващи резултати от фази І и ІІ на международни клинични изпитания, оценяващи версията за контролиран пуск (контролирана употреба) на nitazoxanide за лечение на хроничната инфекция с вируса на хепатит С. Компанията е използвала контролирана версия на nitazoxanide в дози от 675 mg и 1,350 mg два пъти дневно. Контролираната версия nitazoxanide е показала добра безопасност и поносимост по време на проучването, с леки до умерени нежелани лекарствени реакции. Преди всичко се съобщава за нежелани реакции, свързани със стомашно-чревния тракт (или  gastrointestinal - GI).[11]

 

Lateef и други са провели в Индия изследване, което прави оценка на ефективността на nitazoxanide при лечението на заразата с говежда тения (Taenia saginata). Те заключават, че nitazoxanide е безопасно, ефективно, евтино и добре-толерирано лекарство за лечение на инфекцията с говежда тения (Taenia saginata), резистентна на никлозамид (niclosamide) и празиквантел (praziquantel).[12]

 

Един ретроспективен преглед на графиките на пациентите, лекувани с нитазоксанид за трихомониаза (trichomoniasis) от Michael Dan и Jack D. Sobel показва отрицателен резултат. Те съобщават за три казуса, два от които с инфекции, резистентни на метродиназол (metronidazole). При казус 3 съобщават за пациент, излекуван с терапия с високи разделени дози tinidazole.

Те използвали висока доза от лекарството (обща доза, 14–56 g) след това препоръчваната стандартна доза (обща доза, 3 g) и наблюдавали значителна нежелана лекарствена реакция (трудно поносимо гадене) само при много високата доза (обща доза 56 g). Въпреки че полученият резултат е бил в полза на безопасността на лекарството, то опитът им е бил наистина разочароващ при лечението на трихомониаза с nitazoxanide.[13]

 

 

Страничните ефекти са предимно стомашно-чревни и включват коремни болки, повръщане, главоболие, гадене и диария. При клиничните изпитания не се съобщава за сериозни нежелани лекарствени реакции. Няма съобщения за сериозни нежелани реакции и в лекарствената информация на компанията-майка.[14]

 

Референция: Journal of Clinical Gastroenterology